| Глава 28 |
1 | Тогава Исаак повика Якова и като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери. |
2 | Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана. |
3 | И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена; |
4 | и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която си пришелец, която Бог даде на Авраама. |
5 | Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава. |
6 | А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и, че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери; |
7 | че Яков послуша баща си и майка си, та отиде в Падан-арам; |
8 | и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака, |
9 | то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита. |
10 | Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан. |
11 | като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък, та го тури за възглавница, и легна да спи на това място. |
12 | И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. |
13 | И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ Бог на баща ти Авраама и Бог на Исаака; земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти. |
14 | Твоето потомство ще бъде многочислено , като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. |
15 | Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих. |
16 | А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. |
17 | И убоя се и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божий дом, това е врата небесна. |
18 | На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло на върха му. |
19 | И наименува онова място Ветил* ; а преди името на града беше Луз. |
20 | Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, |
21 | така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог, |
22 | и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе. |