Глава 30

 А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: Дай ми чада, иначе аз ще умра.

 А Яков се разгневи на Рахил и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

 А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

 И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

 И Вала зачна и роди син на Якова.

 Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан++.

 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.

 Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефтали짧.

 Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа, та я даде на Якова за жена.

 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.

 И рече Лия: Щастие дойде; затова го наименува Гад*.

 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Якова.

 Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир§.

 И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

 А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.

 И Бог послуша Лия; и тя зачна, и роди пети син на Якова.

 Тогава рече Лия:Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар+.

 И Лия пак зачна, и роди шести син на Якова.

 И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон**.

 И после роди дъщеря, която наименува Дина++.

 След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.

 Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.

 И наименува го Иосиф§§, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

 А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.

 А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

 Рече още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам.

 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене.

 Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?

 А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и стадото ти;

 ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра, и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.

 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери у мене, ще се счита за крадена.

 И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.

 И тъй, в същия ден, Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на Якововите синове

 и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор, и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.

 Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,

 то стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.

 И Яков отлъчваше агнетата, и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно и не ги тури с Лавановите овци.

 И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

 А когато те бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.

 Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.