Глава 17

 А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахава: В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, заявявам ти че през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.

 И Господното слово дойде към него и рече:

 Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.

 Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

 И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.

 И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

 А след известно време потокът пресъхна, понеже на валя дъжд по земята.

 Тогава Господното слово дойде към него и рече:

 Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

 И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

 И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля и залък хляб в ръката си.

 А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

 А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

 защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

 И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни.

 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори на Илия.

 А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

 Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

 А той каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

 И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

 Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

 Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

 И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.