Глава 5

 И синовете на първородния на Израиля, Рувим, (защото той бе първородният; но, понеже оскверни леглото на баща си, неговото първородство се даде на синовете на Израилевия син Иосифа, а родословието не се смята според първородството;

 защото Юда превъзмогна над братята си, и от него се определи да произлезе вождът; първородството, обаче, беше на Иосифа,)-

 синовете на първородния на Израиля, Рувим, бяха Енох, Фалу, Есрон и Хармий.

 Синове на Иоила: негов син, Семаия; негов син, Гог; негов син, Семей;

 негов син, Михей; негов син Реаия; негов син, Ваал;

 негов син, Веера, когото асирийския цар Теглат-Фелнасар* заведе в плен; той бе първенец на рувимците.

 А началник на братята му, според семействата им, когато родословието на поколенията им се изброи, бяха Еиил, Захария

 и Вела, син на Азаса, син на Сема, син на Иоила; той се засели в Ароир и до Нево и Ваалмеон;

 и към изток се засели дори до входа на пустинята от река Евфрат, защото добитъкът им беше се умножил в галаадската земя.

 А в дните на Саула воюваха против агаряните, които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата източна страна на Галаад.

 И Гадовите потомци се заселиха срещу тях във васанската земя до Салха,

 от които Иоил беше началникът, а Сафам вторият, и Янай, и Сафат във Васан.

 И братята им, от бащините им домове, бяха: Михаил, Месулам, Сева, Иорай, Яхан, Зия и Евер, седмина.

 Тия бяха синовете на Авихаила, син на Урия, син на Яроя, син на Галаада, син на Михаила, син на Есисая, сина на Ядо, син на Вуза.

 Ахия, син на Авдиила Гуниевият син, беше началник на бащиния им дом.

 Те се заселиха в Галаад, във Васан, в селата му, и във всичките околности на Сарон до пределите им.

 Всички тия се изброиха според родословията си в дните на Юдовия цар Иотам и в дните на Израилевия цар Еровоам.

 От Рувимовите потомци, гадците и половината от Манасиевото племе, юначните мъже, които носеха щит и нож, стреляха с лъкове и бяха обучени на бой, възлизаха на четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които можеха да излизат на война.

 И те воюваха против агаряните, етуряните, нафисците и нодавците.

 И те бидоха подпомогнати против тях, тъй че агаряните и всички, които бяха с тях, се предадоха в ръцете им; защото в битката те извикаха към Бога, и Той ги послуша, понеже уповаваха на Него.

 И плениха добитъка им: петдесет хиляди от камилите им, двеста и петдесет хиляди от овците им, и две хиляди от ослите им, също и сто хиляди души човеци;

 защото мнозина паднаха убити, понеже изходът на боя беше от Бога. И заселиха се на мястото им, и там живяха до пленението.

 А потомците на половината Манасиево племе се заселиха в оная земя; те нараснаха от Васан до Ваал-ермон и Санир и планината Ермон.

 И ето началниците на бащините им домове: Ефер, Есий, Елиил, Азрил, Еремия, Одуия и Адиил, мъже силни и храбри, мъже именити, началници на бащините си домове.

 Но понеже те престъпваха против Бога на бащите си, като блудствуваха след боговете на народите на оная земя, които Бог беше погубил пред тях,

 затова, Израилевия Бог подбуди духа на асирийския цар Фул, и духа на асирийския цар Теглат-Фелнасар, та плени рувимците и гадците и половината от Манасиевото племе, и заведе ги в Ала, в Авор, в Ара и до реката Гозан, гдето са и до днес.