Глава 8

 А ето началниците на бащините им домове , ето и родословието, на ония, които възлязоха с мене от Вавилон в царуването на цар Артаксеркса.

 От Финеесовите потомци, Гирсон; от Итамаровите потомци, Даниил; от Давидовите потомци, Хатус.

 От потомците на Сехания, из Фаросовите потомци, Захария, и с него се преброиха по родословието на мъжките сто и петдесет души.

 От Фаат-моавовите потомци, Зараиевият син Елиоинай, и с него двеста души от мъжки пол.

 От Сеханиевите потомци, Яазииловият син, и с него триста души от мъжки пол.

 От Адиновите потомци, Ионатановият син Евед, и с него петдесет души от мъжки пол.

 От Еламовите потомци, Готолиевият син Исаия, и с него седемдесет души от мъжки пол.

 От Сефатиевите потомци, Михаиловият син Зевадия, и с него осемдесет души от мъжки пол.

 От Иоавовите потомци, Ехииловият син Авдия, и с него двеста и осемдесет души от мъжки пол.

 От Селомитовите потомци, Иосифиевият син, и с него сто и шестдесет души от мъжки пол.

 От Винаевите потомци, Захария Виваевият син, и с него двадесет и осем души от мъжки пол.

 От Азгадовите потомци, Иоанан Акатановият син, и с него сто и десет души от мъжки пол

 От послешните, Адоникамовите потомци, следните , чиито имена са: Елифалет, Еиил и Семаия, и с тях седемдесет души от мъжки пол.

 А от Вагуевите потомци, Утай и Завуд, и с тях седемдесет души от мъжки пол.

 Тия събрах при реката, която тече към Аава, и там се разположихме в стан три дни; а като прегледах людете и свещениците, не намерих там ни един от потомците на Левия.

 Тогава пратих за по-видните човеци Елиезера, Ариила, Семаия, Елнатана, Ярива, Елнатана, Натана, Захария и Месулама, и за благоразумните мъже Иоярива и Елнатана,

 и дадоха им поръчка до началника на мястото Касифия, Идо; и казах им какво да казват на Идо и на братята му нетинимите на мястото Касифия, да ни изпратят служители за дома на нашия Бог.

 И понеже добрата ръка на нашия Бог беше над нас, те ни доведоха един разумен човек от потомците на Маалия, син на Левия, син на Израиля; също и Саравия със синовете му и братята му, осемнадесет души;

 и Асавия, и с него Исаия от Марариевите потомци, братята му и синовете им, двадесет души;

 и от нетинимите, които Давид и първенците бяха определили за прислуга на левитите, двеста и двадесет нетиними. Всички тия бяха споменати по име.

 Тогава прогласих пост там при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог, и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни, и за всичкия ни имот.

 Защото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помогнат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя казвайки: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.

 Постихме, прочее, и молихме се на нашия Бог за това, и Той ни послуша.

 Тогава отделиха дванадесет от главните свещеници - Саравия, Асавия, и с тях десет от братята им -

 и претеглих им среброто, златото и вещите, които царят, съветниците му и първенците му, и целият Израил, който се намираше там, бяха дали в принос за дома на нашия Бог;

 претеглих, прочее, в ръката им шестстотин и петдесет таланти сребро, сто таланта сребърни вещи, сто таланта злато,

 двадесет златни паници, хиляда драхми на тегло, и два съда от добра лъскава мед, скъпоценни като злато.

 И рекох им: Вие сте свети Господу, и вещите са свети; защото среброто и златото са доброволен принос на Господа Бога на бащите ви;

 внимавайте, прочее , и пазете ги докле ги претеглите пред по-първите от свещениците и левитите и началниците на Израилевите бащини домове в Ерусалим, в стаите на Господния дом.

 И тъй, свещениците и левитите приеха среброто, златото и вещите в размер на това тегло, за да ги донесат в Ерусалим в дома на нашия Бог.

 Тогава на дванадесетия ден от първия месец станахме от реката Аава, за да отидем; и ръката на нашия Бог бе над нас за добро , та ни избави от неприятелска ръка и от причакващи по пътя.

 И като стигнахме в Ерусалим, седяхме там три дни.

 А на четвъртия ден, в дома на нашия Бог, среброто, златото и вещите се претеглиха в ръката на Меримота, син на свещеник Урия, с когото бе Елеазар Финеесовият син, и с тях левитите Иозавад, Исусовият син и Ноадия, Венуевият син, -

 всичко се предаде под брой и по тегло; и цялото тегло се записа в същото време.

 Завърналите се от плен, които бяха дошли от заточение, принесоха всеизгаряния на Израилевия Бог, дванадесет юнци за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета, и дванадесет козела в принос за грях, всички тия във всеизгаряния на Господа.

 И предадоха царските поръчки на царските сатрапи* и на областните управители отсам реката; и те помагаха на людете и на Божия дом.