Глава 19

 Тогава Иов в отговор рече:

 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.