Глава 20

 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него*; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.