Глава 7

 Оплакване на Давида, което той пя Господу поради думите на вениаминеца Хус. Господи Боже мой, на Тебе уповавам; Спаси ме от всичките ми гонители, и избави ме;

 Да не би да скъса като лъв душата ми И я раздере без да се намери избавител.

 Господи Боже мой, ако съм сторил аз това,- Ако има в ръцете ми беззаконие,

 Ако съм въздал зло на онзи, който бе в мир с мене, Или съм обрал онзи, който ми е без причина гонител,

 То нека подгони неприятелят душата ми и я стигне, Нека стъпче в земята живота ми. И нека повали в пръстта славата ми. (Села).

 Стани, Господи, в гнева Си; Подигни се срещу яростта на противниците ми, И събуди се заради мене, Ти, Който се отредил съда.

 И нека събраните племена те обикалят; И Ти се върни да седнеш на високо над тях.

 Господ съди племената; Съди и мене, Господи, според правдата ми; И според моето незлобие нека ми бъде.

 Нека се спре вече беззаконието на нечестивите; А праведният утвърди Ти, Боже праведни, Който изпитваш сърцата и вътрешностите.

 Моята защита е в Бога, Който избавя ония, които са с право сърце.

 Бог е праведен съдия, Да! Бог Който се гневи всеки ден на нечестивия.

 Ако се не обърне нечестивия, Той ще изостри меча Си; Запънал и приготвил е лъка Си.

 Приготвил е против него и смъртоносни оръжия; Прави стрелите си огнени стрели.

 Ето, нечестивият е в мъки да роди беззаконие, Зачена нечестие и роди лъжа.

 Изкопал е ров и направил го дълбок; Но той сам ще падне в ямата, която направи.

 Нечестието му ще се върна на самата негова глава, И насилието му ще слезе на самото негово теме.

 Аз ще хваля Господа за Неговата правда, И ще възпявам името на Всевишния Господ.