Глава 107

 (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.

 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг*

 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град

 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,

 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,

 Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.

 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.

 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.

 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.

 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,

 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.

 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

 Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

 Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;

 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.