Глава 139

 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.

 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.

 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти.

 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,

 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.

 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,

 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.

 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.

 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.

 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.

 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.

 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.