Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми

 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;

 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;

 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец

 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.

 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов

 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.