Глава 8

 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

 Послушайте,, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.