Глава 16

 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.

 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.

 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.