| Глава 26 |
1 | Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния. |
2 | Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина. |
3 | Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните. |
4 | Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему. |
5 | Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи. |
6 | Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва* на себе си вреда. |
7 | Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния. |
8 | Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния. |
9 | Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните. |
10 | Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници. |
11 | Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост. |
12 | Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него. |
13 | Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците! |
14 | Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си. |
15 | Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си. |
16 | Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор. |
17 | Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите. |
18 | Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт. |
19 | Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега? |
20 | Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава. |
21 | Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня. |
22 | Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема. |
23 | Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд. |
24 | Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си; |
25 | Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му; |
26 | Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието. |
27 | Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне. |
28 | Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня. |