Bulgarian Bible

Лука 21

Лука

Index

Глава 22

1

 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

1

 О А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

2

 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.

3

 Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

4

 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.

5

 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

6

 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

7

 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

8

 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

9

 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

11

 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

12

 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

13

 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

14

 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

15

 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;

16

 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

17

 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

18

 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

19

 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.

20

 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

21

 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22

 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

23

 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

24

 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

25

 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

26

 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младия, и който началствува_— като онзи, който слугува.

27

 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

28

 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

29

 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

30

 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

31

 [И Рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;

32

 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

33

 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

34

 А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

35

 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

36

 И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

37

 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.

38

 И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

39

 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

40

 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

41

 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки:

42

 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

43

 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

44

 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

45

 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

46

 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

47

 Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

48

 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49

 И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

50

 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

51

 а Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

52

 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

53

 когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

54

 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

55

 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56

 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

57

 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

58

 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

59

 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.

60

 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.

61

 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62

 И излезе вън, та плака горко.

63

 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,

64

 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.

65

 И много други хули изговориха против Него.

66

 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

67

 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

68

 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.

69

 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

70

 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.

71

 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.

Лука 23

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: