После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

 О И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

 Тоя ученик имаше характер удобрен от братята в Листра и Икония.

 О И като ги изведоха при градските съдии рекоха: Тия човеци са Юдеи и много смущават града ни,

 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаяха, че баща му беше, грък.

 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

 Така църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

 и като дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им допусна.

 И тъй, като изминаха Мизия слязоха в Троада.

 И яви се на Павла нощя видение: един македонец стоеше и се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на утрешния ден в Неапол,

 и оттам във Филипи, който е главният град на оная Македония, и Римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

 А в събота излязохме вън от портата край една река, дето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.

 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше; и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

 И като се кръсти тя и домът и, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни.

 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

 Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

 Това тя правеше много дни наред, А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

 А господарите и като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазаря пред началниците.

 като прповядват обичаи, които не е позволено на нас, като Римляни, да приемаме или да пазим.

 На това, народът купно се подигна против тях, и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

 който като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

 И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

 Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?

 А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.

 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той той и всичките негови.

 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

 И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били Римляни, уплашиха се;

 и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидини, и, като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.