Глава 1

 Павел, с божията воля апостол Исус Христов, до светиите и верните в Христа Исуса, които са в Ефес:

 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господа Исуса Христа.

 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;

 като ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;

 като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля,

 за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си,

 в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,

 която е направил да доставя нам изобълно всяка мъдрост и разумение,

 като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си,

 за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко – това, което е небесно и земно, –

 в Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля,

 тъй щото, да бъдем за похвала на неговата слава ние, които отнапред се надяехме на Христа,

 в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч благовестието на нашето спасение, – в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух,

 който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога, – да бъдете за похвала на Неговата слава.

 Затова и аз като чух за вярата ви в Господа Исуса и за любовта, която сте показали към всичките светии,

 непрестанно благодаря Богу за вас и ви опоменавам в молитвите си,

 дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да го познаете,

 и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство,

 и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите – сила, която е според действуването на могъщата Негова мощ,

 с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата,

 далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, от което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия.

 И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко в църквата,

 която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, който изпълнява всичко във всички.