Глава 15

 Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

 А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

 Защото Бог каза: “Почитай баща си и майка си”; и — “Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви”.

 Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

 — той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

 Лицемери! Добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: —

 “Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

 Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди”.

 И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

 Тогава се приближиха учениците Му и рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

 А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

 Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

 Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

 А Той каза: И вие ли сте още без разумление.

 Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

 Защото от сърцето произлизат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

 И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

 Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

 А тя рече: Така, Господи; ни и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

 Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

 И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

 И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

 Така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

 А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

 Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

 Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

 Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

 И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

 И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.