Глава 22

 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

 но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

 Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

 Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

 Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

 И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

 Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

 Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

 Той им каза: Чий е този образ и надпис?

 Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

 И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.

 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

 Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

 също и вторият и третият, до седмият.

 А подир всички умря и жената.

 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.

 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.

 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

 “Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

 И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.

 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

 Учителю, коя е голямата заповед в закона?

 А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.

 Това е голямата и първа заповед.

 А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.

 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

 Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

 Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

 “Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?

 Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.