Глава 15

 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.

 И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.

 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

 О Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;

 Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.

 А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали.

 А в онова време имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.

 И народът се изкачи и почна да иска от Пилата да им направи, каквото имаше обичай да прави.

 А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?

 (понеже видя, че главните свещеници от завист бяха Го предали).

 Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.

 Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да направя с Този, Когото наричате Юдейски цар?

 А те пак изкрещяха: Разпни Го!

 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни го!

 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.

 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.

 И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни, та го положиха на главата Му.

 и почнаха да Го поздравяват със: Здравей, царю Юдейски!

 И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки, кланяха Му се.

 И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.

 И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.

 И завеждат Исуса на мястото Голгота, което значи лобно място.

 И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.

 И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.

 А беше третият час, когато Го разпнаха.

 А надписът на обвинението Му бе написан така: Юдейският Цар.

 И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.

 [И се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"].

 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма, и за три дни го пак съграждаш,

 спаси Себе Си и слез от кръста.

 Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха помежду си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!

 Христос Израилевият цар, нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.

 А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, трая до деветия час.

 И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои, Лама Савахтани?" което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

 И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.

 И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете! Да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.

 А Исус, като издаде силен глас, издъхна.

 И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.

 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.

 които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.

 И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден, сиреч, срещу събота,

 дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.

 А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.

 И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Йосифа.

 И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата, и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.

 А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха.