| Глава 17 |
1 | И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат! |
2 | По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките. |
3 | Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му. |
4 | И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му. |
5 | И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра. |
6 | А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала. |
7 | А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш? |
8 | Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш? |
9 | Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам]. |
10 | Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим. |
11 | И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея. |
12 | И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч, |
13 | извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас! |
14 | И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се. |
15 | И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога, |
16 | и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин. |
17 | А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата? |
18 | Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник? |
19 | И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели. |
20 | А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва: |
21 | нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас. |
22 | И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите. |
23 | И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им. |
24 | Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден. |
25 | Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. |
26 | И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; |
27 | ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички. |
28 | Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, |
29 | а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,_— |
30 | подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. |
31 | В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад. |
32 | Помнете Лотовата жена! |
33 | Който иска да спечели живота*(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази. |
34 | Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави. |
35 | Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави. |
36 | Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави]. |
37 | Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите. |