Глава 5

 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

 и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

 А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

 Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

 И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.

 И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.

 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.

 А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

 И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.

 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;

 а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;

 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],

 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.

 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,

 туриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.

 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.

 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

 Те, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.

 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

 А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.

 Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

 Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.

 Него Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

 И ние сме свидетели [нему] за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.

 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.

 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

 и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

 Защото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

 След него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

 И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

 но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

 И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.

 А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.

 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.