Глава 23

 И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

 О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!

 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

 И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.

 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?

 И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.

 Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

 Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

 Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

 Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

 И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

 (А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?

 Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.

 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.

 Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

 От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

 Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].

 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

 Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.