Глава 3

 Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

 Защото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

 Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

 Ето, и корабите, ако да са толкова големи, и се тласкат от силни ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла.

 Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини, и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

 но езикът никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

 С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

 От същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

 Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

 Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солената вода да дава сладка.

 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрият си живот, с кротостта на мъдростта.

 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

 Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска;

 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротко умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.