Глава 1

 Симон Петър, слуга и апостол Исус Христов, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра:

 Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ.

 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила:

 чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;

 то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,

 на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,

 на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.

 Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.

 Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.

 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете.

 Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос.

 Затова всякога ще бъда готов да ви напомням за тия работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега държите.

 И мисля, че е право, докато съм в тая телесна хижа, да ви подтиквам чрез напомняне;

 понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос.

 Даже ще се постарая щото вие и след смъртта ми, да можете всякога да помните тия работи.

 Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.

 Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде от Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.

 Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.

 И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.

 И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля:

 защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Святия Дух.